Здрав дух в здраво тяло и чудесата на психиката

Meditation
Латинската поговорка Mens sana in corpore sano(Здрав дух в здраво тяло ) посочва неразривната връз­ка между здравето на духа и това на тялото . Много е любопитно защо съвременната медицина намалява или почти изключва ролята на психиката върху човеш кото здраве. От една страна, има цял обособен клон, който се занимава със заболявания от психосоматичен произход, а от друга – официалната наука не признава реалния те ­ рапевтичен потенциал на ума. Единственото частично изключение е ефектът плацебо, допуснат в клиничното експериментиране, тъй като всяко ново лекарство, за да бъде считано за ефективно, трябва да окаже върху болния по-голямо подобрение о т това, предизвикано от психическото убеждение, че е приел правилното.
Въпреки че е неразделна ч аст о т пробните тестове, ефектът плацебо е обяснен от официалната медицина като очевидна полза и к ато образуван о т освобождава­нето на аналгетичен ендорфин от нервната система, без да влияе върху болестта (смекчавайки само симптоми­те й). Това негативно тълкуване за потенциала на пси­хиката представлява явен парадокс: официалната ме­дицина признава силата на ума да причини увреждане на организма (психосоматични заболявания), но не и способ­ността да ги лекува. Отказва да приеме и всяко ново по­знание, придобито от епигенетиката и о т кван товатафизика, противоречащо на нейните догми. Много про­учвания показват, че психиката в състояние на хипноза може да предизвика появата на мехури и други кожни ре­акции. В ръзката между психическото благосъстояние и ефекти вн остта на имунния отговор също вече е уста­новена. Действието на психиката върху биологичните процеси е доказано дори при тестван е на лекарства за плешивост, при които плацвбо групата е предизвикала забавяне на косопада, необяснимо с официалната теория
за освобождаване на ендорфини.
Това са реални и измерими явления според Галилеевия метод – ето защо експериментирането с плацебо е уско­рило на емпирично ниво това, което е открито по-късно от епигенетиката. Светилата на генетичния детерминизъм също са изключили всякаква възможна връзка меж­ду психиката и функцията на гените, но епигенетиката показва, че гените се подчиняват на уловената информа­ция от антените на клетъчната мембрана, които произ­лизат и о т околната среда, и отнашия ум.
Най-способно да повлияе на биологията е подсъзна­нието, което контролира 95% от живота ни. То изпъл­нява функциите на истински автопилот и се активира всеки път, когато съзнанието е ангажирано с рутинни дейности (ходене, каране на кола, работа), при които не е необходимо внимание на съзнателно ниво. Ако можем да изпълняваме повече действия едновременно, като на­ пример да разговаряме, докато шофираме, ние го дължим на компонента подсъзнание, който, освен това, е мно­го по-силен, тъй като може да обработва 20 млн. ин­ формации на секунда срещу едва 40 на ума в съзнателен статус . Разликата между двете функции е огромна, защото подсъзнанието се ограничава в избора на прави­лен автоматичен отговор за най-често повтарящ ите се действия, докато съзнанието трябва да взима решения в лицето на новостите.
Поради тази причина, когато се учим да управляваме автомобил, обръщаме особено внимание на операциите, които трябва да следваме (превключване на скорост, ускоряване, спиране, въртене на волана), но веднага щом подсъзнанието регистрира правилната последовател­ност, почти забравяме, че сме зад волана. Важно е да разберем тази разлика, защото господството на подсъзнанието се проявява и на биологично ниво, без да го осъзнаваме. Образователната академична програма на официалната наука в продължение на години е програми­рала умовете ни да вярват, че не можем да оказваме и минимално въздействие на функционирането на гените и ако ни се каже да опитаме да подобрим здравословното си състояние чрез концентрация, няма да получим ника­къв значим резултат. Съзнателният ум ще приеме, че епигенетиката е открила, че то в а може да се случи, но в същ ото време доминиращото подсъзнание ще запази обратното убеждение и ще предприеме съответните
действия.
Ако обаче имаме главоболие и ни се предложи лекар­ство плацебо, към което сме изградили максимално дове­рие още отдетството си, със сигурност ще постигнем резултат. Ако искаме да теств ам е силата на психиката върху организма, трябва отново изцяло да програмираме подсъзнанието. Пряк път към това е хипнотерапията, която се използва за манипулиране на подсъзнанието на пациента, използвайки го к ато подтик към оздравяване­то . В далечния Изток силата на ума над тялото е по­зната о т хиляди години, а днес е в основата на бойните изкуства и на йога медитацията.
Изключителен пример за то в а какво може да направи психиката в областта на медитацията е случаят с мо­наха будист Даша-Доржо Итигелов, погребан през 1927 г. и есхумиран през 2002 г., като тялото не показва никак­ви признаци на разлагане. Официалната наука не може да намери обяснение за запазеното състояние на нетленно­то му тяло, което дори и да не е било мумифицирано или замразено, е напълно непокътнато. През 1927 г. Лама обявява желанието си да премине в мистично състояние и влиза в медитация, след като сяда със скръстени кра­ка в традиционната поза лотос. Малко след то в а спира да диша, оставяйки тялото си в състояние на хибернация (зимен сън). В завещанието си е посочил, че иска то да бъде есхумирано 75 години след неговата кончина, за да докаже чудото. Руските учени, които го изследват, признават:
Тъканите изглеждат така, като да принадлежат на жив или наскоро починал човек. Има следи от действащи физиологични процеси, сякаш са спрели в мо­мента.
Мозъкът на монаха изпраща електрически им­пулси, докато ноктите растат и очите са непокътнати под клепачите. Сърцето изглежда готово да забие отно­во и вените, и артери ите са пълни с кръв с гелообразна консистенция.
Факт като този показва, че волята на един аскет, възпитан о т самото си детство (т.е. на подсъзнателно ниво) да вярва в силата на психиката, може да предизви­ка ефекти, които медицинската наука не може да обяс­ни. Случаите на спонтанно изцеление, настъпили в све­щени м еста по света и независимо о т изповядваната ре­лигия, м огат да намерят своето научно обяснение в една нова физика, освободена от догми. Чудесата на вярата в действителност представляват пример за оздравяване, определено от психическата воля на обекта, благодаре­ние на дълбоката вяра в Божията намеса.
Източник: Откъс от книгата на Марко Пицути „Скритите манипулации“­
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s