Днес светът се намира на опасен кръстопът. Съединените щати и техните съюзници започнаха военна авантюра, която заплашва бъдещето на човечеството. Големите военни и разузнавателни операции се извършват едновременно в Близкия изток, Източна Европа, Субсахарска Африка, Централна Азия и Далечния изток. Военната програма на САЩ и НАТО съчетава операции на няколко основни фронта, както и секретни действия, насочени към дестабилизиране на суверенни държави.
Проектът за хегемония на Америка включва дестабилизация и упадък на страните чрез военни действия, тайни операции в подкрепа на терористични организации с цел смяна на режима и икономическа война. Последното включва налагането на непосилни макро-икономически реформи за задлъжнелите страни, както и манипулирането на финансовите пазари, инженерство за разпадането на националните валути, приватизация на държавната собственост, налагане на икономически санкции, задействане на инфлацията и черните пазари.
Икономическите измерения на тази военна програма трябва да бъдат ясно разбрани. Войната и глобализацията са тясно свързани. Тези военни и разузнавателни операции се изпълняват паралелно с процеса на икономическа и политическа дестабилизация, насочена към конкретни страни във всички важни региони на света.
Неолиберализмът е неразделна част и инструмент от този дневен ред на международната политика. От времето на Азиатската финансова криза през 1997 г., програмата на МВФ и Световната банка за структурна адаптация (SAP) се разви в посока на една по-широка рамка, която в крайна сметка се състои в подкопаването на способността на националните правителства да формулират и прилагат национални икономически и социални политики.
От своя страна, крахът на националния суверенитет е улеснен също и от основаването на Световната търговска организация (СТО) през 1995 г., разгърнала се в посока на налагане на глобалните споразумения за търговия (TTIP и TPP), които (ако бъдат окончателно приети) по същество ще прехвърлят държавна политика изцяло в ръцете на корпорациите. През последните години неолиберализмът разшири контрола си от т. нар. развиващи се страни към развитите страни едновременно на Източна и Западна Европа. Програмите по несъстоятелност бяха приведени в действие. Исландия, Португалия, Гърция, Ирландия, и т.н. бяха обект на радикални мерки за икономии, съчетани с приватизация на ключови сектори на националната икономика.
Глобалната икономическа криза е тясно свързана с програмата за световна хегемония на Америка. В САЩ и ЕС спираловидно растящият бюджет за отбрана спъва обществените сектори на икономическа активност. „Войната е добра за бизнеса“: най-мощните финансови групировки, които рутинно манипулират фондовите, валутните и стоковите пазари, също насърчават продължаването и ескалацията на войните в Близкия изток. А в световен мащаб процесът на обедняване на населението е неразделна част от програмата на Новия Световен Ред.
Отвъд глобализирането на бедността
Исторически, обедняването на големи групи от населението по света се конструира чрез налагането на стила на МВФ за макро-икономически реформи. Въпреки това, в последните 15 години е в ход нова разрушителна фаза. Светът се премести отвъд „глобализирането на бедността“: държавите се превръщат просто в отворени територии.
Държавните институции изпадат в колапс, училища и болници се закриват, правната система се разпада, границите се предефинират, големи сектори на икономическа дейност, включително селското стопанство и производството, изпадат в несъстоятелност – и всичко това в крайна сметка води до процес на обществен крах, игнориране и разрушаване на човешкия живот, включително чрез глад и мигриране на цели популации (бежански кризи).
Този „втори етап“ излиза извън рамките на процеса на обедняване, започнал в началото на 80-те години от страна на кредиторите и международните финансови институции. В тази връзка, масовата бедност като резултат на макро-икономическата реформа, поставя на сцената един процес на окончателно разорение на човешкия живот.
На свой ред, в условията на широко разпространената безработица, цената на труда в развиващите се страни рязко намалява. Движещата сила на световната икономика е луксозното потребление и производството на оръжия.
Новия световен ред
Най-общо казано, основните корпоративни участници в Новия световен ред, са:
- • Уол Стрийт и западните банкови конгломерати, включително техните офшорки за пране на пари, данъчните убежища, хедж фондовете и тайните сметки;
- Военнопромишленият комплекс, прегрупиращ големи военни доставчици, както и наемническите армии на компании, притежаващи много добро снаряжение и договори с Пентагона;
- Англо-американските нефтени и енергийни гиганти;
- Биотехнологичните конгломерати, които все по-често контролират селското стопанство и хранителната верига;
- Комуникационните гиганти и медийните конгломерати, които са ръката на пропагандата на Новия световен ред.
- Фармацефтичната индустрия (Big Pharma)